Шуман е роден в Люксембург и е повлиян от историята на тази гранична област между Франция и Германия. Въпреки, а може би именно в резултат на преживяванията му в нацистка Германия, той признава, че единствено трайното помирение с Германия може да постави основите на обединена Европа. Той е депортиран в Германия през 1940 г., а след бягството си две години по-късно се включва във френската съпротива. Независимо от това, когато след войната става външен министър, Робер Шуман не показва враждебност.
В сътрудничество с Жан Моне той съставя плана „Шуман“, придобил широка известност, който е оповестен на 9 май 1950 г. – датата, която днес се смята за рожден ден на Европейския съюз. Той предлага съвместен контрол върху производството на въглища и стомана – най-важните суровини за военната промишленост. Основната идея е, че този, който не притежава контрол върху производството на въглища и стомана, няма да може да води война.
Шуман информира за плана канцлера на Германия Аденауер, който веднага осъзнава възможността за мирна Европа и изразява съгласие. Скоро след това правителствата на Италия, Белгия, Люксембург и Нидерландия също се отзовават. През април 1951 г. в Париж шестте държави подписват договора за Европейската общност за въглища и стомана. По този начин се слага началото на обединена Европа като мирна инициатива. Шуман подкрепя също създаването на обща европейска отбранителна политика и заема поста председател на Европейския парламент от 1958 до 1960 г.
Робер Шуман има биография на истински европеец. Роден е на 29 юни 1886 г. в Люксембург; баща му е французин, който става германец, когато районът, в който живее, е анексиран от Германия, а майка му е от Люксембург. Самият Шуман обаче се ражда германски гражданин. Когато през 1919 г. след края на Първата световна война областите Елзас и Лотарингия се връщат на Франция, той става французин.
Преди войната Шуман учи право, икономика, политическа философия, теология и статистика в университетите в Бон, Мюнхен, Берлин и Страсбург и получава диплома по право с най-високо отличие от университета в Страсбург. След завършването си през 1912 г. създава собствена юридическа фирма в Мец. Две години по-късно избухва Първата световна война. Шуман е освободен от военна служба по здравословни причини. След края на войната той се включва активно в политиката, като започва кариера като депутат във френския парламент от района на Мозел.
Когато започва Втората световна война Шуман е заместник-министър във френското правителство. По време на войната той участва активно във френската съпротива и е пленен. След като едва се спасява от депортиране в концентрационния лагер „Дахау“, Шуман бяга в „свободната“ зона на Франция, където се укрива след нахлуването на нацистите в зоната. Докато се крие, за главата му е определена награда от 100 000 райхсмарки, но той продължава да се бори с нацистите през следващите три години. Отклонява поканата
на лидера на Франция в изгнание Дьо Гол да замине за Лондон, като предпочита да остане със сънародниците си в окупирана Франция.
След войната Шуман се връща в националната политика на редица високи постове: първо като министър на финансите, като министър-председател през 1947 г., външен министър от 1948 до 1952 г. и отново като министър на финансите през 1955-1956 г. Той е основен преговарящ по различни договори и инициативи като Съвета на Европа, плана „Маршал“ и НАТО – всички насочени към засилване на сътрудничеството в рамките на западния съюз и обединяването на Европа. Но Шуман става най-известен с декларацията „Шуман“, в която той предлага на Германия и на другите европейски страни да работят заедно за обединение на техните икономически интереси. Той е убеден, че ако те са обвързани, войната ще бъде „не само немислима, но практически невъзможна“.
Декларацията „Шуман“
Това сътрудничество се разработва по такъв начин, че да създаде общи интереси между европейските страни, което да доведе постепенно до политическа интеграция – условие за установяване на мирни отношения между тях: „Европа няма да бъде изградена наведнъж или според един-единствен план. Тя ще бъде построена чрез конкретни постижения, които създават най-напред фактическа солидарност. Сближаването на народите на Европа изисква премахването на вековното противопоставяне между Франция и Германия.“
Речта му не остава без отзвук и германският канцлер Аденауер реагира бързо с положителен отговор, както правят и правителствата на Нидерландия, Белгия, Италия и Люксембург. Една година по-късно, на 18 април 1951 г. шестте държави-учредителки подписват Парижкия договор. С него се основава Европейската общност за въглища и стомана – първата наднационална общност в Европа. Тази първа по рода си организация проправя пътя за Европейската икономическа общност и впоследствие за Европейския съюз, който все още се ръководи от новаторските институции, замислени през 1950 г.
Усилията на Робер Шуман обаче не спират дотук. Той става активен привърженик на по-нататъшната интеграция чрез Европейската отбранителна общност, а през 1958 г. е първият председател на предшественика на настоящия Европейски парламент. Когато напуска поста си, парламентът го удостоява с титлата „Баща на Европа“. Поради значението на Декларацията „Шуман“ от 9 май 1950 г. този ден е определен като „Ден на Европа“. А в чест на неговата работа за проправяне на пътя към обединена Европа районът в Брюксел, в който са разположени централите на няколко институции на Европейския съюз, е наречен на неговото име.
Вижте също:
